МЪЛЧЕШЕ КАМЪКЪТ,ЗАПАЗИЛ СПОМЕНИ
НА СТАРИ ТАЙНИ,ОПИТА ГОРЧИВ.
ТОЙ ХОДЕШЕ НА ЗЕМНИТЕ СИ ПОМЕНИ,
НО НЕ ИЗРЕЧЕ:"ГОСПОД ДА ПРОСТИ".
ЗАГЛЕЖДАЩЕ СЕ С УНЕС В ТЪМНИНАТА,
НО НИКОГА ЗВЕЗДИТЕ НЕ ВИДЯ.
ПО КОЖАТА МУ ДНИТЕ СЕ БРОЯХА
СЛЕДА ОСТАВИ НЕ ЕДНА РЪКА.
И НЕ ВЕДНЪЖ ГО ХВЪРЛЯХА ПО ЧУЖДИ,
ПОДРИТВАХА ГО ЯРОСТНО С КРАКА,
ЗАМЕРЯШЕ И СВОИТЕ - ПРИ НУЖДА...
В КОРЕМ МЪХНАТ МАСКИРАЛ ТВЪРДОСТТА.
ГОДИНИ ВЪРХУ НЕГО СИ ПОЧИВАТ,
НА ПРИКАЗКА СЕ СПИРАТ ВЕТРОВЕТЕ,
РЪБА НА КАМЕНИСТАТА МУ КРИВА
ЗАГЛАЖДА ВРЕМЕТО С УЖ ПРЪСТИ МЕКИ.
МЪЛЧИ СИ КАМЪКЪТ,ДУША ЗАЗИДАНА
ТОЙ СПОМЕНИТЕ СВОИ Е ЗАКЛЮЧИЛ.
КАРФИЦА СИВА ВЪРХУ ЗЕМНА РИЗА,
С ИГЛА ОТ ЗАКАРФИЧВАНИЯ СЧУПЕНА.