протяга пръсти

през огледалото

навярно спомени

от стари снимки

в черно-бяло

Душата ми е мрамор.

А бях Елена…….

Красиви скулптури

на лицемерие

приятелите.

Някога се смеехме

а Пепеляшките

завиждаха

за пръстена на принца

на ръката ми.

Гротескно  се превърнах

в жаба.

Наивна вяра…

на приказките избледня

мастилото

останаха

сплетните –

„на по бира”

редим

„по сантиметър”

отчуждение

в желание да се сближим.

Красиви скулптури

от лицемерие

са хората,

които ме обичаха.

А бях Елена…….