Сълза да съм
забърсана на скришно
да не ранявам гордостта ти,
пустата.
В нащърбеното кръгло на луната
погледнеш ли със друга -
прашинка,
зад очите ти да дращя.
И да те парва
нещичко от ляво,
където
е лежало мойто тяло
и гъделичкала косата ми
задъханата нежност на чаршафите.
Разсипана палитра
сетивата
по дланите ти близостта да търсят.
В несвяст тъгуваш да ме имаш
дива.
От нямане
душата ти е празна.
Ранена
тишината
носи мойто име.