НА ХОРИЗОНТА,НАМАСТИЛЕНОТО СИНЪО
ПОПИВА ЗАЛЕЗЪТ В ПЕТНА ОТ СЛЪНЦЕ.
ДЕНЯТ ЗАГЪРБЕН БАВНО СИ ОТИВА
НЕ ПО-ГОЛЯМ ОТ ЕЧЕМИЧНО ЗРЪНЦЕ.
ПРИТИХНАЛА В ЗДРАЧЕНОТО РЕКАТА
БРОИ ПО КОЖАТА СИ,В СЕНКИ КРИВИ
ДЪРВЕТА,ПРЕСУШЕНИ ОТ ОЧАКВАНЕ,
С ДУШИ ОТ ВКОРЕНЯВАНИЯ СИВИ.
ПО КАМЪНИТЕ БЕЛИ СЕ ПРИСПИВАТ
СЪС ПРИКАЗКИ НА РИБЕШКИ ЗВЕЗДИТЕ
ЛЪЧИ ПОСЛЕДНИ,ЖЪЛТОТО ПОПИВАТ
В ЗЕНИЦИ ПТИЧИ,СЪНЕНО ПРИСВИТИ.
НА ХОРИЗОНТА СИНЪОТО МАСТИЛО
ПРЕЛИВА В ЧЕРНО И НОЩТА СЕ БУДИ.
ПРЕДЕСЕННО ГНЕЗДАТА СА ИЗСТИНАЛИ
И СТЪПКИТЕ НА ТЪМНОТО СЕ ЧУВАТ.